1. Всичко за доходите

Фотьойлите са преместени встрани, за да има достатъчно място за движение.

В ъгъла е поставен стол. Той обозначава отговор „Да“. Друг фотьойл е поставен в противоположния ъгъл на стаята. Той обозначава отговор „Не“.

Едно след друго твърденията се четат на участниците. В зависимост от личната си оценка, участниците се позиционират около стола, който се отнася за тях.

След всяко твърдение се събират отговорите на участниците.

Възможни твърдения:

• Знам колко пари/доход имам на разположение всеки месец.
• Когато парите са ограничени, се опитвам да увелича доходите, вместо да намаля разходите.
• За да увелича доходите си, вече изпробвах много алтернативни възможности за доходи.
• Запознат съм с безвъзмездните средства и субсидии.
• Печеля 3000 лева бруто. Следователно получавам 3000 лева.*
• Ако получа 3000 лева бруто, струвам на работодателя си само 3000 лева.**
• И.т.н.

* Обяснение за 3000 лева „бруто“ и какво получавам „нето“.

Още някои суми ще ми бъдат приспаднати от брутната ми заплата от 3000 лева (осигуровки, данъци, …). В крайна сметка получавам нетно възнаграждение от 2 327,94 лева. (по нашето законодателство)

** Обяснение за 3000 лева „бруто“ и реални разходи за работодателя

Не! Работодателят трябва да плаща допълнителни данъци (социално осигуряване, …). Струвам на работодателя си 3570 лева. Казано по-просто, работодателят трябва да плати около 19% осигурителни и здравни вноски в допълнение към брутната сума. (примерът е за България)